In The Shadows

Check, Mate

2012-02-02T15:16:00.000-08:00

Първата стъпка, която трябва да направиш, за да спечелиш игра на шах, е да намериш шахматна дъска и да подредиш фигурите на нея.
Как смееш да носиш титула Doctor Honoris Causa Perduta*, ако винаги се отказваш преди да си се опитал?

The first step to winning a chess game is to acquire a chess-board and place your chess-men on it.
... How dare you call yourself Doctor Honoris Causa Perduta* if you always give up without even trying?

---
* Dr.H.C.P. - Doctor Honoris Causa (Почетен доктор) и Causa Perduta (обречена кауза), игра на думи. (бел.авт.)

Rep(ea)tiles

2012-01-30T13:48:00.000-08:00

Когато вървя по леда, се озъртам - да не би да се настигна. Манията за преследване е всъщност мания за величие - мислиш се за достатъчно велик, че да те преследват. Пред маските предпочитам лекия грим... Но и хамелеонът, въпреки че си сменя цветовете, също е животно.

Happy New 2012 Year, Bye bye 2011

2011-12-31T05:28:00.000-08:00

So, it is New Year's eve again, and yet again I failed to produce a sufficiently nostalgic mood and get down to the tedious job of properly summing up the, soon to be finished, year.
It is also, in fact, quite irrelevant to have a second write dedicated to nonsensical new year revelations in a blog with an average annual productivity below 20. However, as I started this year with a new year greeting it seems only fair to 'round it down' with a proper send-off.

Basically, what I want to say is,

HAPPY NEW YEAR to everyone,

♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫
(allow me quote myself ,)
May from all impossible things become possible only those which you really want to, and may you have the courage, determination, and patience to transform them from 'possible' into 'real'. :)
~

Весело посрещане на новата година на всички,
♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫
Нека от всички невъзможни неща да станат възможни само тези, които наистина искате да се случат; също така ви желая много сили, мотивация и търпение за да ги превърнете от 'възможни' в реалност! :)

P.S. за А.В. - знам, че ще прочетеш това - обещавам да пиша повече на родния си език догодина... или поне на един от тях. Между другото, фрескобалдите вече увяхнаха, но така или иначе трябва да пием чай. :D

Why Love?

2011-12-19T16:29:00.001-08:00

'...Why would one need anything that would keep them away from much nicer things in life? Like, for example, enjoying flowers for the sake of their beauty and not for the number of petals they have; enjoying candlelight for the sake of candlelight and not for the romantic message it provokes; enjoying sunny days for the sake of sunny days and not for the desire to spend them with someone; enjoying music just for the sake of music and not for the sake of sharing it with the same particular someone.'

Time.

2011-12-06T14:43:00.000-08:00

Fragile, please handle with care.

2011-12-06T13:19:00.000-08:00

Damaged goods are still goods. Not bads.

:D

Fairytale

2011-09-17T05:35:00.000-07:00

Ще живея сама, ще гледам звездите,
Докато един ден
Не ме извикаш:
'Рапунцел, Рапунцел,'
На прозореца ще застана,
Скрита гласа ти ще слушам.
'Рапунцел, Рапунцел,'
Отново ще чакам да чуя.

Косите си дълги тогава ще пусна,
Дълги като самотни години,
А после ще посипя
Главата си с пепел
Докато от кулата падам,
Крилете си за отровна ябълка
С теб разменила...

От пепелта ще се преродя,
Обратно към кулата ще литна,
Отново златиста и силна,
Където ще гледам хората отвисоко
Докато не дойдеш отново -
Някой друг като тебе...

Good enough

2011-09-16T05:35:00.000-07:00

'You are too good to be loved but good enough to be hurt' - well, if you say this it means that you are bloody good enough to get hit on the head with a spade .

Shakespearian.

2011-09-16T05:27:00.000-07:00

One who was born to be a Desdemona cannot and will not be a Juliet... However, they both die in the end, so what's the difference?

Hello, I am a Mosquito, entertain me.

2011-06-18T16:40:00.000-07:00

Ама айде стига сте ме яли де! Чак пръстите ми изядохте... неадекватни комари. Имам си тетрадка от 20 листа (доста подходяща за смачкване на неща, кацнали на стената) и не се страхувам да я използвам! Щом не може да спи, вечерята тръгва на лов. -_-

F1! 10 минути се опитвам да измисля заглавие.

2011-05-25T15:13:00.000-07:00

Лекувам надеждите си с очакване и изкупвам успехите си с грешки, докато времето и пространството придобиват нови, почти съвсем сантиментални стойности.
... Някой ще ми подари ли слънчоглед?
:D

Гони ме предконцертен сдух, или може би... яко абстиненция (от какво, аз си знам)? Все там; все резултатът е неадекватно поведение и AD/HD, и все не е продуктивно. :/

Тъй рече Адашът.

2011-05-21T14:39:00.000-07:00

[00:46:45] [БЯt] Alex: аз ще спя
[00:46:52] [БЯt] Alex: че не виждам
[00:46:54] [БЯt] Alex: какво пиша
[00:47:11] Alexander: е, това е по-добре от това да не чуваш какво казваш
[00:47:24] Alexander: или да казваш каквото мислиш :P

Което си е true си е true ;) Guten Nacht!

The Collector

2011-05-16T13:05:00.000-07:00

Някои ми викат Страхил, други Бойчо, но всъщност се казвам Мечислав. Или Септември. Както дойде.

Аз съм вехтошар. Ровя се из изоставените хорски емоции, или както старите хора още им викат, по чужбински, чувства. Как сколасвам да свържа двата края ли? Не се оплаквам, намират се, и то бая. Изхабени и изхвърлени. Объркали се и загубени. Изстреляни по погрешка. Разбили се и паднали по пътя. И такива, които панически са били смачкани на топка и запокитени някъде отвъд... от страх, да не би да се проявят. Реещи се призраци на отдавна изтлели слънчеви зайчета. Тихи, напукани остатъци, потънали в прах. Агресивни, но безпомощни отломки, в чийто последен гърч играе, пречупена, светлината.

Събирам ги, позакърпвам ги; удрям по едно C200 където трябва. Препарирам ги в хартия и мастило и ги продавам обратно на хората.
Заповядайте. Поровете се, па може да си намерите някое.

....
P.S. Докъде води висенето по цял ден в НМА... второто къщи. Както се шегувах, че ще си купя тетрадка да си записвам мислите, наистина взех че си купих. Само да бяха и някакви смислени мисли, цена нямаше да имам :)

Totally random

2011-04-23T13:32:00.000-07:00

Not going home for Easter has its good sides after all.
Не съм мизантроп по никакъв начин, поне не много, но Студентски град наистина изглежда много по-приятен когато няма никой в него.
Иначе вече е топло, софийския ъндърграунд е напъплил навсякъде по чифтове, групички и групички от чифтове и т.н. количествени проекции. А аз си седя в академията по цял ден. :Р Жалко, че утре, заради комбинацията неделя+Великден няма да е отворена.
До концерта ми остава по-малко от седмица, и имам minor injuries по пръстите на 7 места. ( As if anyone cares xD ) Освен това установих, че Лист 2 има напълно филмов сценарий и да се надяваме, че ще успея да се възползвам от това знание.

Listening to:
Blur - Parklife
I feed the pigeons, sometimes I feed the sparrows too - it gives me a feeling of enormous well - being. And then I am happy for the rest of the day.

Stay happy. :P След по-малко от 10 минути е Великден. ^_^

Sky

2011-04-21T14:23:00.000-07:00

The sky is tired and thin... but don't forget it - there may be miracles yet to come.

Reasons

2011-04-14T13:10:00.001-07:00

- Добре, кажи ми една адекватна причина да го направя и ще го направя още сега!
- Защото го искаш?
- Казах адекватна причина...
- Тогава... защо не?

Monstrous

2011-03-06T15:01:00.000-08:00

There is a monster lying in your bed

When you're dropping off to sleep;

There's a monster in your head

Hollow, hungry, hiding deep.

There's a monster right behind the door

Just before you've entered your room.

There's a monster - not beneath but on the floor

If it eats you - don't despair but keep the spoon!

Inspired by:

..and Moni's supermegacool dream!
Such a shame I was never good at rhymes. Good night! =) ~

Ръкостискане

2011-02-10T14:41:00.000-08:00

Казват, че страдам от клептомания. Не ги слушайте. Нямам нищо против клептоманията... съвсем добре се разбираме с нея. Нещата от които страдам са самотата, неразбирането и световната криза. Впрочем, приятно ми беше да се запознаем. Винаги съм харесвал здравите ръкостискания. Я, колко хубав часовник си имам - какво, какво, струва ви се познат? За Бога, лъжете се. Съвсем нов ми е. ~ :Р

Eyes

2011-02-10T14:14:00.000-08:00

Всяка сутрин като се събудя си рисувам очи. Сини, зелени, лилави, червени, черни, жълти... Според деня, настроението или съня, който съм сънувала. Понякога си рисувам и лице към очите. Зависи от деня, настроението или съня, който съм сънувала. След това си избирам дрехи към очите. Това е нещо, което винаги ми се е отдавало добре и лесно. То повечето неща които са хубави стават лесно. Стане ли трудно, става трудно и понякога дори не е зле да се откажеш. Да речем моят колега Иво... Хората във всички филми са доказали, че периода необходим на някакви чувства да се появят е от една вечер до максимум седмица. А аз какво, хлътнала съм по него вече трета година, а той не си и мисли да забелязва. Или?
Той веднъж ми каза:
"Отива ти, когато не си цялата в черно."
Оттогава съм започнала да се нося по-цветно.
Чудя се дали ако беше казал "Отива ти да не ходиш през цялото време по земята" или "По-хубава си, когато не дишаш постоянно" бих реагирала по същия начин.
Вероятно не. Или?

~ Всяка прилика или разлика с реални неща е абсолютно случайна... ;) „Творбата не трябва да бъде нощно гърне за настроенията ни.“ (Г. Флобер) Грубо казано xDDDD

Of life and computers.

2011-02-01T14:03:00.000-08:00

Just because I don't see what I'm typing it doesn't mean I don't mean it!!!

Endless futile efforts to turn off a PC with a broken monitor; dozens of 'start key -> up key -> enter -> left key -> enter' successions, culminating in the last one - combined with spoken incantations - in fact almost successful, which itself proved the random angry 'Just turn off you ****** idiot!' to be a most powerful tool in the warfare of оbstinate PC-s persuasion.
And after all the trouble I still had to resort to brutal force and restart from the switch button. Life is just so not fair. :D

P.S. And still not an anime which is kind of worse. xD

Happy Birthday, Gaara! ^^

2011-01-19T13:40:00.000-08:00

<3
...Believe me, I'm normal!
Why isn't life an anime?

Intelligence

2011-01-06T12:42:00.000-08:00

"Intelligence:

- it is the excuse of gentlemen who lack good looks and money
- it is what ladies try to aquire when they are aware of not being stupid enough to be attractive and not smart enough to pretend that they are stupid enough."

(From "The life and ways of Jacob Newhouse" or "Should they hath the witts to write a booke* by V.L.")

___
* misspelling intended by author.

Happy New 2011 Year! :)

2011-01-01T10:53:00.000-08:00

The famous proverb says, 'When in Rome do as the Romans do' - which shows the ancient and everlasting instinct of humankind to follow a crowd and hide their uncertainty behind the back of the template of common behaviour. Which is, in fact, not always a bad thing as far as good habits are concerned.*

What I meant by this was, that it should not be discarded just for the sake of sheer breaking the sequence.

Actually, what I really meant to say before I lost myself somewhere on the way, babbling nonsence,

(as everyone else is apparently doing so or has already done,

AND it is a nice thing to do, although i've failed to provide a proper nostalgically-narrative mood generally suitable for new-year-and-the-like pieces of writing,

AND last, but not least, I didn't give away all the personal greetings I would have liked to, or even answer to all greetings I received, mainly due to lack of physical and virtual means such as time.)

is

HAPPY NEW YEAR to EVERYONE!

♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫

May all the good wishes you can think of (and also some of those you can't) befall you and from all impossible things may become possible only those which you want to. And also I wish you a lot of courage and determination to transform them from 'possible' into 'real'. :) :) :) (: (: (:

* Wearing bidecimeter-high heels or breaking benches or hating policemen just because they are policemen OR following people who rejoice in putting people into gas cameras, for example, are do NOT come accross as good in civilised societies.

p.s. one more year to go! :P

♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫ ♫

6 years Arethe

2010-12-28T13:17:00.000-08:00

Днес, 28.12.2010 Арете навършва 6 години.
Или по-точно, се навършват 6 години Арете.
Или още по-точно, аз навършвам 6 години откакто съжителствувам с Арете като част от мен.
(Всичко зависи от гледната точка.)
Една доста голяма част, впрочем. Понякога повече, понякога по-малко, но общо взето доста неотменно.

Въпросът е, кога ще порасна? А може би въпросът е неуместен.

Всъщност, не знаех, че толкова много може да се промени за шест години... Па и за една също.
С времето (време, в което навлязоха цифровите фотоапарати, facebook и мп3ките, и умря безвъзвратно добрият стар mIRC) Арете се попромени, поочука, понагоди към околния свят, намери части от себе си, изгуби други, поалександри се и в последно време май стана по-адекватна, или най-малкото - доста по-иронична. (След като нагази в, мина и продължи да върви през много глупости. Ама life is life. ;P) Стана навик. Самото име - псевдоним - също стана навик, в момента много хора го знаят без да имат никаква представа откъде е, какво е, и защо е.

Питате се, за какво иде реч. Ами, Arethe е стар nickname за ЛАРП и след това, за чат. А на тази дата през 2004 беше първият ЛАРП, на който съм била. :) И... всъщност най-хубавия.
Тогава мъглите отваряха портали към приказни гори, есенните листа още бяха златни, залезите - до болка, носталгично прекрасни, Властелинът на Пръстените беше реална и напълно осъществима история, албумът Awake на Crematory - красива музика, писана за мен; пластмасовите камъчета бяха скъпоценни, метълските дрънкулки - магически амулети, флейтата на Ghetto Master - вълшебна, високото момче със одраскан телефон и суичър на Manowar, което прекаляваше с многоточията беше приказен принц......

Може би просто виждах нещата по друг начин.
По един доста хвърчащ в облаците, пясъчнокулен начин.
Но беше хубаво.
По един особен, хвърчащ в облаците начин.

...
Ако сте изчели всичко досега, поздравявам ви с малко музика - Arethe OST, или просто малко мои любими неща от онова време. ^^
FALKENBACH - When Gjallahorn Shall Sound
CREMATORY - The Loss
BRAHMS - Intermezzo op.118 no.6
OMEGA - Gyöngyhajú lány (Girl with pearls in her hair)
BLIND GUARDIAN - A past and future secret

Shatter

2010-11-07T06:52:00.000-08:00

shatter it, shatter it
sanity's a slippery road
I no longer walk on
shatter it, shatter it
glue together the bits
of my madness
and shatter it in the sound,
make it louder
shatter me
then I'll be reborn.

Debussy. Supreme surreality.

2010-11-05T00:58:00.000-07:00

Debussy - Images, no. 2

Life

2010-10-28T14:33:00.000-07:00

Life is short - there's no time to be in a hurry.

~ <3

Dreaming

2010-10-26T14:21:00.000-07:00

No place for daydreams,
No time to stay in bed.
No way of keeping dreams... you gotta make 'em real.

...and it'd've been fun to sail a river in a yellow inflatable boat with you.

My Cup Of Tea

2010-10-20T16:50:00.000-07:00

Tea, gingered apple and a broken piano string. <3

(And one of my favourite black mugs bought in a Third Age charity shop in Camden Town, London for 50p each...)

Masks

2010-10-16T15:47:00.000-07:00

"Пламъците на камината припукваха уютно в полутъмната стая. Той се облегна назад и дръпна от цигарата си с поглед, насочен някъде отвъд въображаемия хоризонт.
- Ние живеем в един свят на маски. Клише, но истина.
Тихият глас накара момчето да подскочи. Когато след няколко секунди, когато се съвзе, гласът продължаваше да говори, сякаш на себе си.
- Маски на дружелюбие, маски на увереност, маски на почтеност, маски на равнодушие, маски на подчинение, маски на недосегаемост. Маски за пред близките, маски за пред непознатите. Маски за пред другите, маски за пред себе си. Маски, криещи това, което не сме. Маски, близки до това, което бихме искали да бъдем. Маски на лица и маски на маски. Маската е почти инстинкт. И почти на всеки му се е случвало поне веднъж в даден момент да се запита - абе кое беше истинското, лицето?
Понякога не си спомня. Понякога се безпокои от факта, че не си спомня.
Понякога хората които не искат да загубят истинските си лица под маските си слагат смешни карнавални маски, които понякога очевидно се различават от лицата им. И бият на очи измежду всички прилежно и еднакво красиви маски-лица. Идвало ли ти е наум, когато в една компания един човек се държи като смешник, че може би е по-сериозен или дълбок от всички останали, взети заедно?
Момчето поклати отрицателно глава.
- Замисли се другия път и брой до десет преди да оплюваш... Аз лично нямам доверие на маските. Предпочитам лекия грим. "

Получи се доста неестествен монолог, но исках да се пробвам как се проектират мисли през герой - определено е полезно, тъй като няма да бъде поставян под въпрос смисълът, щом го е казал героят, а не аз. :D И между другото, не съм сигурна дали е удачно да се каже за глас, че говори... Или най-малкото, дали аз бих искала да прочета за глас, който говори. ~

Quisine Fantastique - A Tribute to Auntie Ogg

2010-10-10T04:43:00.000-07:00

Силно и безразсъдно рискувам това тук да се превърне в готварски псевдоблог, но желая да споделя последната си кулинарна импресия с вас. :D
Нарича се Sunny Sunday, или ако бяхме в китайски ресторант 'Яйца с три вида неща'. (В последния случай би било по-безопасно да кажете просто "номер 471", примерно, за да не станете жертва на лингвистичното разнообразие и да не ви донесат, примерно, компот от сепия или агресивна триглава супа).
Но да се върна към рецептата.
"Трите неща" са морков, зелена ябълка (или друг вид кисела ябълка) и соев сос.
Загрявате тигана с малко олио/зехтин(може и без него) и слагате вътре моркова нарязан на кръгчета, ябълката на тънки резенчета и соевия сос. (Понеже съм си bloody addict, отгоре поръсих малко джинджифил и съвсем малко канела. Впоследствие ябълката добива доста добър вкус въпреки необичайната си употреба и може евентуално да мине за някакъв екзотичен вид зеленчук/гъба/нещо друго). Когато от тигана започнат да се разнася характерно пращене, взимате дървена лъжица и бъркате, за да не загори. В същото време с другата ръка в отделна купичка разбърквате 2(или повече) яйца и слагате сол/вегета на вкус. Изсипвате в тигана и бъркате докато яйцето не претърпи цялостна термична обработка и рискът от салмонела не бъде отстранен (т.е. да не е течно яйцето). Продължавате да бъркате още малко и в последния момент преди приятното препичане да се превърне в нежелано изгаряне и похабяване на материала, махате от огъня.
Всичко заема около 6-7 минути, с миенето на чиниите и т.д. - около 10.
Времето на яденето не се засича, неделя е... ;)
В момента го дояждам, така че моменталното отравяне не е заплаха. Но моля, изчакайте поне два часа, преди да се пробвате да направите същото - трябва ми малко старт за да се отдалеча на безопасно разстояние по пътеката на Отвъд, в случай че наистина се окаже отровно. :Р

What do Ladybirds eat?

2010-10-07T07:46:00.000-07:00

Днес тъкмо си палих свещ и срещнах калинка в единия от керамичните ми свещници. Червена, със седем точки. Нарекох я Съни. (На руски 'калинка' освен 'божъя коровка' (божа кравичка) е и 'жучок солнышко', т.е. 'бръмбар слънчице' и винаги повече съм харесвала това наименование). Не ми се иска да я пускам навън в дъжда. Дали не мога да си я държа в буркан на пианото?
Почувствах се леко виновна, защото тъкмо 'сядах' (на бюрото, пред компа) да 'обядвам' (в 6 вечерта). Какво ли ядат калинките? Бях сготвила леща със средновековно количество подправки (дафинов лист, бахар, черен и червен пипер, джинджифил, канела, кимион, мащерка, кардамон и вегета. ). Стана много вкусна, без вегетата може би щеше дори да е и автентична, но не мисля че това я заинтересова; но може би нямаше да ми откаже препечен сандвич със сирене и риган?
В момента тя обикаля своята Глинена Зала - свещник и може би с шестте си крачка отмерва хода на Вселената.
Какво ядат калинките?!

Wind

2010-10-05T14:13:00.000-07:00

Вятър ме вее на бял кон,
И дъската ми хлопа,
Но прозорецът ми е затворен.
Откъде ли става течение?

Трябва ми изолация. Зимата чука на прозореца. xD

Choice

2010-10-04T14:58:00.000-07:00

To be believed in but not relied on,
To be guided but not to follow,
To be given but not encumbered,
To give but not to have to part with...

Who wouldn't want that?

Measure

2010-10-04T14:39:00.000-07:00

Should we measure our sadness in lonely Saturdays, our friendship in pints... and our sanity in dreams we've left behind?

Rather Be

2010-09-01T12:19:00.000-07:00

Browsed through the blog of an english friend of mine today, and felt totally ashamed of my lame excuse for a blogging activity recently.

It must be one of the joys of being native - you don't need to waste all your shots in the attempt to build a sophisticated phylological chedeuvre but are more likely to actually convey some meaning with it. Also an audience which posesses the power of understanding (at least in terms of grammar and morfology, sometimes vocabulary)is another. Despite that, on the one hand, this doesn't allow you to take the most credit from your writing skills, on the other hand you don't risk being disposed of as unreadable, thus "making people UNpatient for the end" - or, better, eager to click on the life-saving 'x' button in the upper right corner.

Time for our Daily Pun: Does 'unreadable' equal 'unreasonable'?

I must admit, though, that this all is a most non-sensical and unfounded speculation.

The Verve - Rather be

C=

Rain and?

2010-08-14T02:16:00.000-07:00

I need some (English) rain like a caged beast needs its chain.

Can't get you out of my head. So give me raaaaaaaaaaaaaaain, rain, rain, so give me raaaaain. :DDD

Lolz. The original Swarm belongs to Orlando Gough. (there'll be a video when I set my sticky paws on it).

Minding Their Royal Business

2010-07-13T03:42:00.000-07:00

...A Принцесата не се чувства достатъчно Принцеса, докато по петите й не тичат няколко влюбени дребни васали... за да има тя на кого да се присмива, докато тича след най-дребния сред васалите си.

Субпродукт

2010-07-10T13:57:00.000-07:00

Епистоларна транскрипция на самобитни псевдореални неистини стремглаво се спуска над склона на адаптивност на възрастта, адаптивност условно приравнена към крепостта на придобитите капризи и развенчаните стремежи и обратнопропорционална на сублимацията на натрупаните сълзи във въздишки, и внимателно взривява, рамка по рамка, защитните огледала на иллитералния, ценностно диспозитуиран субпродукт.
И той, субпродуктът, се чуди отде му е дошло.

Приключенията на Драс , глава 1

2010-06-18T08:40:00.000-07:00

^_^
~

- Драс, драс – появиха се очертанията на малко лице на белия лист. Драс, драс, драс – щръкна във всички посоки рошава коса. - Драс-драс-драс-драс – Появиха се очертания на очи, които веднага се завъртяха и се втренчиха в ръката която ги рисуваше. След това последваха миниатюрна чертичка за уста, две чертички за вежди и няколко точки за лунички. Ръката се спря за момент, и се облегна на молива, за да се полюбува на работата си от разстояние. – Нарисувай ми и нос де, не мога да дишам! – Ама ти си манга човече, нямаш нужда от нос! – Хайде деее, нос, нос, нос, нос, искааааам! Нос, Нооос, НОООООС! – Айде, опищя орталъка! От мен да мине – отговори ръката и сложи още по-малка чертичка някъде между устата и очите. Миниатюрната уста веднага се разтегли в широка усмивка, а огромните очи се свиха до доволни цепки. – Тфффф – се разнесе изведнъж, веджите се вдигнаха почти до косата, а малката уста се изкриви от ужас и се зае да плюе нишките гума, защото точно гума се бе случила на лявото око на лицето.- Аааааа, защо ме триеш?! – развика се устата, но ръката нарисува окото наново, и този път явно хареса резултата повече, защото гумата не се появи да безчинства отново. Обаче очите се смръщиха недоволно и устата се нацупи, и то толкова силно, че на ръката й се стори, че листът се е сбърчил. – Я се усмихни веднага! – Няма. – Усмихни се! – Няма! – Добре, както щеш. – Ядоса се ръката, взе гумата и изтри веждите на лицето. – Така! Ще седиш без вежди. Драс, драс, драс-драс-драс – появиха се врат и тесни рамене След тях последваха тънки ръце, завършващи с още по-тънки пръсти. – Тфффф, драс-драс-драс, тфф, драс драс, тфффффффффффф, драс драс драс драс. – Ръката спря отново и погледна творението си. Беше изключително горда от себе си, ръцете бяха най-трудни за рисуване, а тя бе нарисувала човечето с инатливо кръстосани отпред ръце и така избегна рисуването на всеки пръст поотделно. (Начинание, обикновено завършващо със грандиозен неуспех.)
- Тони, сложи приборите, обядът е готов.
Ръката се задържа за момент, още гледайки рисунката.
- Оооо, я дай на мен – протегнаха се малките ръчички от рисунката и издърпаха молива от ръката. Тя не усети почти нищо, защото вече бързаше да се отдалечи по посока на трапезарията. Минута по-късно, докато слагаше вилиците на масата, съвсем забрави и за рисунката, и за това как се бе разделила с молива.
Малките нарисувани ръчички стиснаха здраво молива, главата се надигна над листа, очите се изцъклиха от напрежение и с общи усилия нарисуваха крака и стъпала. Човечето се просна на земята, изтощено от усилията и се протегна като котка, защото човек се схваща ужасно, докато седи ненарисуван. Но вече имаше крака и нямаше търпение да се възползва от тях.

~
Така, това е първа глава от хмммм, да кажем, повест за приключенията на едно нарисувано човече. Ако се появи/прояви/зароди/заблуди интерес отнякъде, може да има и втора. :Р (Лъжа, по-скоро ако мен не ме домързи да я напиша). ^_^

Приятно лято :)

2010-06-16T14:12:00.000-07:00

Thanks for wishing me a nice summer. :)
But did you know that my summer would be NICER if it included YOU?
So much for the wishful thinking. :P

Anyway, nice summer to you too. :)
And to everyone. :)

Creativity v/s Nerdness.

2010-06-16T13:51:00.000-07:00

What Do Others Think About It.
(Из един много тематично насочен и неочаквано креативен за времето на деня чат с един адаш. :D)

[16:29:21] Alexander каза: сигурно е готино да си заобиколен от артистични индивиди
[16:29:26] Alexander каза: а не от диви нърдове :D
[16:29:34] Alexander каза: някой ден може да дойда в НМА да видя какво е
[16:29:42] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: ами, няма да видиш нищо особено
[16:29:46] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: :Р
[16:29:52] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: не ни личи от пръв поглед
[16:29:56] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: но, заповядай
[16:30:03] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: входа е безплатен
[16:30:47] Alexander каза: оставаше и платен да е :D
[16:30:59] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: че...в този паметник на културата... ;)
[16:31:01] Alexander каза: а изхода :^) ?
[16:31:05] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: ]:)
[16:31:18] Alexander каза: ако оставя 1 струна за цигулка дарение?
[16:31:35] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: ще измислим най-зловещия начин на използване на струна от цигулка
[16:32:02] Alexander каза: той отдавна е измислен
[16:32:10] Alexander каза: закача се на някоя цигулка и се свири на нея :D

Nerd-chaaaaan, u always make me laugh. =DDD

The Stronghold

2010-05-26T14:20:00.000-07:00

Imagine a beautiful castle. A stronghold that you've built it with your own two hands... and you've built it well. All but a single brick which is out of place. Will the stronghold endure or will it fall? Will all be ruined because of that single brick? :(

... Явно гледам прекалено много анимета напоследък.

Тик-так, тик-так, тик-так...

2010-05-19T13:16:00.000-07:00

Купих си часовник. Механичен. Направен в СССР...За 7 лева на една амбулантна сергия до Попа.
Казва се Слава. Година на раждане - неизвестна. Доста оранжев часовник, всъщност. Сега в стаята ми се разнася едно доста силно и осезаемо "тИк-так тИк-так тИк-так тИк-так...". I'm not alone. :D
Замислям се дали да не му направя фейсбук профил.
Някъде четох, че хората които правят измислени профили на домашните си любимци, са много самотни хора. (Имам много силно доказателство против което, впрочем. (: ) Но тогава какви са хората, които смятат часовниците си за домашни любимци?!

Днес ми се случи поредният откровен разговор с Мони край кафемашината.
- Сиждимка, искам да ти кажа нещо.
- Казвай, ама да знаеш че ако е лошо, няма да съм те чула!
- Не, не мисля, че е лошо. Искам да кажа, че ти си много оригинална и така нататък, но мисля, че той не забелязва нищо от това.
О дааа, не било лошо! :D
E.
Музата е... ами, муза. Вие виждали ли сте остаряла муза? А достъпна муза? Е, и аз не съм.
Мисълта ми е, че нямам нужда някои хора да забелязват моите нездрави изблици на невпрегната в полезна дейност творческа енергия. Още по-малко да се хммм, възхищават от тях. о.О Ако някой го прави, ще бъде или много сдухан, или много луд. Усетих се, че съм потънала в този така дълбокомислен размисъл докато седя и с изражението на дете аутистче загребвам захарта от дъното на пластмасова чашка от кафе в тролея. Номер 8.
Някой ден с Мони ще направим телевизионно предаване "Тролея". Ще има четири седалки, и отзад още 6 нарисувани... и ще се редуват различни персонажи.

А сега мисля да се гмурна във Властелина и да се опитам да събера малко морал за утре. Лека!
Ynen i-Estel Edain.Y-chebin estel anim.
Тик-так, тик-так, тик-так. All we have to decide is what to do with the time given to us. ~

Scherzando Tragico

2010-05-17T10:47:00.000-07:00

Туй, свиренето вкъщи, е causa perduta. Уморих се, писна ми, моралът с който се заредих от гледането на Властелина за n-ти път (защото ако седна да го чета за n+безкрайност-ти път, ще отиде повече време) почти го изразходих, а съм свирила едва някакви си 5 и половина часа днес и имам работа за още около 12... абе за оплакване съм. xD Друго си е в НМА, със трепета и негодуванието от очакването на стая на стълбичките отпред, подаването на парцаливата карта с трепереща от триумф ръка, мълчаливото примирение, когато най-после намериш пристан в ужасната 110, екскурзиите до кафемашината, увеличаващото се количество празни чашки от мокачино върху рояла, и колегите. + My personal muse.... :D но това е съвсем различна и донякъде отделна тема. Така или иначе съм за оплакване. Утре имам урок и още нещо, а в сряда - продукция по съпровод. Стискайте палци. xD

Свенлива прокоба
Се мъкне след мене
Дали ще събере куража
Да ме отпрати?

Триизмерно подаяние
От немит врат се подава
За да, дай за, и дай отзад...
Все възвишени са делата.

Безвъзмездно изгубен,
(до доказване на противното)
Хоризонтът клечи скудоумно.
Никога не е бил тъй многозвучен!

Омаломощен,
Денят преваля пладне.
Слънцето отскача като топка,
Удря се в тавана
И уморено поляга
На хоризонта.

Amnesia

2010-04-25T16:45:00.000-07:00

Автобуси пълзят мудно
Като габровски пестил на Гергьовден,
Охлюв препуска гол под дъжда.

Синкаво препятствие?
А на него баща ти с чук и пирон
Слага облачета от турбуленция.

Не помня. Виждам.
Десет решетки
И осемдесет и осем врати -
Светът ми е чернобял и звучен...
Език мой, враг мой -
Дисонантно стечение
На обстоятелствата.

.

I'll Try To Be Nicer If You Try To Be Smarter.

2010-03-03T13:25:00.000-08:00

[21:43:12] [БЯt] ChatteNoire: кажи, не е ли идиотско - "там ли си - може да се каже, защо? - нищо"
[21:44:01] [БЯt] ChatteNoire: защо репликите, които звучат най-идиотски и издават ниския бюджет на филма и липсата на талант у сценариста, се срещат най-често в живота?
[21:44:20]: щот живота е евтин филм
[21:44:29]: или игра с красива графика и кофти геймплей
Мерси, Г. Много хубаво го каза.

Why is it so hard to smile when you've got nothing to worry about? xD

Sobriety

2010-03-02T15:23:00.001-08:00

No, put this glass away! I wish to keep my consciousness and celebrate my pain.

3-ти март

2010-03-02T15:19:00.000-08:00

Не смятам да опошлявам датата с разни плоски коментари.
Честит Национален празник!

Reversed Proverbs

2010-03-02T15:01:00.000-08:00

Вземи, за да ти се даде. (Вземи, за да получиш/Получи, за да ти се даде.)
*
Приятел в нужда се познава - и за съжаление, единствено тогава.
*
Сламката в твоето око винаги изглежда по-голяма от гредата в чуждото.
*
Признат грях - двоен грях. (Мони)
*
Няма добро ненаказано. (народно творчество)
*

+ бонус, тъй като на национални празници се раздават безплатни кебапчета, пускам цитат от разговор с Мони в Дон Домат днес:

Обичам когато сме само двамата. Говорим си глупости, които никой друг не би разбрал.
- Какво ще кажеш за сизигия и квадратура? (астрономически термини, свързани с фазите на Луната, бел.авт.)
- Да ти кажа, сиджимке, заспивам със сизигия.
Казах му какво означава.
- Аз пък знам какво е терминатор! Това е мисловната линия, която чертаем между тъмната и светлата част на Луната.
- Аз пък си мислех че означава нещо като унищожител.
- Ама Терминатор е положителен герой!
Саркастичен поглед. Еми не съм го гледала филма, не и на адекватна възраст.
- Разбира се! Убива слабите, за да помогне на силните!
- Ще си го запиша... - казвам и вадя тетрадка.
- Запиши и това: "краде от бедните, за да дава на богатите"
- Няма. Това го прави всеки политик. Наздраве!

... ~

Pathetic

2010-02-25T12:20:00.000-08:00

Do you know the meaning of 'pathetic' ? If sounds unfamiliar, go get yourself a dictionary and check it and try to get used to it, because it's what best describes your existence. ;)

Irony

2010-02-25T11:18:00.000-08:00

Току-що на вратата ми почука мъжът на мечтите ми. За съжаление дойде да ме заплашва да спра да свиря. :D :D :D
*heartbroken*

Oh Mediocrity, such joy thou bringest!

2010-02-21T13:24:00.000-08:00

Обикновено хората първо си пишат книгите, а после някой признателен (по)читател (най-читател?) подчертава определени цитати от тях и ги включва в отделна категория, наречена "афоризми". Тук нещата не стоят точно така. Да кажем, че се упражнявам в лаконичност на безсмисленото бръщолевене на спорни истини. И като третокласник, им се любувам with a sense of narcissistic joy. xD (a.s.a.m.o.f., настроението ми е чудесно, макар че сигурно не изглежда така отстрани. =] )
И впрочем, лаконичността нито е ценна, нито се цени.
~
It's the wild that is tempted by taming.
~
We live in a world where mediocrity is a talent and struggle hard to achieve it... as life passes us by, unnoticed.
~
Given the circumstances, let's assume that our encounter was nothing but an overrated effect of a specific light refraction.
~
За днес толкова. Утре е ден без fakebook, така че очаквайте ниска реколта от безсмислици. А това, че нещо няма значение, няма значение.

Faithfully yours, Alice with a Two-Handed Battle Крак От Маса. =]

Bothways no way

2010-02-17T15:48:00.000-08:00

Which is worse - to be the doggy that follows someone or to be that followed someone? And as always, the less respect and interest one shows the more attracted gets the other.

Инак, това са празни разсъждения.

Lemons

2010-01-29T05:01:00.000-08:00

Казвате, че виждате лимоново дърво.
Къде?
Аз виждам само лимонада... Изпита лимонада.

Някаква безидейна лаконичност ме гони в последно време... (:

Colours

2010-01-28T01:08:00.000-08:00

My world is colour-blind,
All I see is black and white...
So, why'm I feeling blue?!

xD

Lop-sided July Morning

2010-01-26T11:08:00.001-08:00

Many a moon passed since our world was Created. Truth was twisted by time and human minds forged it into a legend. Then the legend resolved itself in a myth, and the myth gradually faded into oblivion. ...

Тия дни си разглеждах старите папки и намерих това, и реших да го кача в интернет пространството. Oтчасти, защото снимките изглеждат къде-къде по-привлекателно на черен фон, а не в мойспейс или фейсбук... but the actual Purpose was brushing up some long forgotten html lore. ;D
Кхм... Представям ви Легенда за Крайморските хора и Наклонено море", разказана в снимки от July Morning 2009. ... xD

http://lopsidedsea.hit.bg/

~ Photos by me, taken with Canon DIGITAL IXUS WIRELESS, 01.07.2009
All rights reserved, Tilted Sea might be a reserved trademark, but everyone's free to take as many "tilted sea" pictures as their heart desires. ;)

Apocalyptic Dream ... простотия до шия

2010-01-22T14:28:00.000-08:00

Did you ever wonder what I see
When I dream at night?
I know you didn't.
But don't be silly,
I don't dream of you,
Not of you at all.

Taa... тъй като не съм пускала нищо отдавна... ето какво сънувах днес. xD

***
Днес сънувах Края на света. Ди Енд. Финито ла комедия. Апокалипсис.
Огромно цунами от тихоатлантическия океански басейн щеше да удари града след няколко часа. През прозореца виждах как се приближават зелените вълни солена вода и отломки, идващи от другото полукълбо. „Оптическа илюзия, рефракция”, обясни ми татко. „Ако тука има цунами, не знам какво ще стане” – каза на домакина на къщата. Това го пишеше и във вестника и затова други хора също си го казваха един на друг. Със самочувствието на специалисти, разбира се. Но татко знаеше сложни думи като "рефракция" и имаше гипс на ръката, което го правеше специалист. Част от водата стигна до нас и статуята в центъра на фонтана се разби като във нискобюджетен апокалиптичен екшън. Някаква секция със стъклени врати също се натроши, и свирих на моето пиано стъпвайки върху натрошените стъкла. Бяха все триъгълни. Някакъв етюд. Детски... нещо от опусите на на Лемуан или, може би, Крамер. Малко пръски бяха попаднали на ксерокопираните ноти. Но защо да го работя, след като остават само няколко часа до края на света? Съв сковано изкуствено-грациозно движение свалих ръце от клавиатурата. „Не е добре” – помислих си – „трябва да се записвам повече на камера и да коригирам сценичното си поведение. Ама не, няма за кога, краят на света е след няколко часа.” И пак ги качих – щях да свиря, но нещо любимо. След две секунди вече тичах през каретата розов линеум на коридора към кухнята да видя майка ми. А коридорът беше стар, мухлясал и толкова голям. "Мамо, краят на света...?". „Да, утре ще е. Занеси тези чинии в стаята, моля.” Чувствах се малка (и рошава, впрочем), колкото голям беше коридора. Може би се дължеше на странния анцуг, който по принцип не бих облякла по никакъв повод след като минах критичната 8годишна възраст.
А може би вдругиден? Морето изглеждаше достатъчно зелено и застрашително, настъпвайки от грешната страна на хоризонта, но може би имаше да измине повече път. Рефракция му е майката! Или пък щеше да се попие по пътя и нямаше да стигне до тук. Не трябва да мокрим пианото!
Лакирания Аугуст Фьорстер на В. - синът на домакините - вече беше преместен в коридора, роялът на къщата също беше там (колко голям, все пак, беше този коридор!), притихнал в ъгъла между няколко кашона с книги и нещо, което напомняше стария ни, тапициран с кожа шкаф за обувки. Тъй като нямаше място за повече пиана в коридора, помолих В. да ми помогне на избутам моя Заутер по-наляво към вратата, за да е по-далеч от евентуалните (ха!) водни пръски. А В. всъщност е симпатично момче. Само ако беше по-уверен и се обличаше по-добре. Биха му ходили расти. Ама вече няма за кога – краят на света е след няколко часа. А Заутера си е тежко пиано, доста изтрополя по пътя - горките съседи - но поне щеше да е на един-два метра по-сухо. Опитах се да изсвиря ре-бемолния Un Sospiro на Лист, но оплетох хармониите. Тогава дойде систър и ме викна да ходим с нея за обувки. В тролея ми каза, че иска кожени, червени или кафеви, на голям ток. Май беше малко късно за ходене по магазините, повечето бяха затворени, но тя имаше ключ. „Как ще излезем?”- питах я, когато влязохме във сумрачния магазин и погледнах главната улица през ромбоидните шарки на решетката. „Как откъде, от задния вход”. „Ами ключа?” „Аз съм човекът с ключовете”- намигна ми тя и взе най-близката кожена обувка на висок ток. „А ако дойдат от СОТ?” – все още се притеснявах аз, сочейки полуотлепения триъгълник на прозореца. „Притеснява ли те? Няма да дойдат, края на света е утре сутрин, а дълго преди това ще сме излязли и заключили вратата след себе си. :)”

Идиотско, но сън. Умишлено се постарах да не вкарвам никакъв стил на писане. (...) Приликата с реални лица и събития не е случайна, а плод на моето подсъзнание и на всички вас, които участвате в пълненето му с глупости. (;

P.S. Оскар Уайлд е гений.

Лекции по методика

2010-01-06T14:36:00.000-08:00

Записки от първия ми час по методика.
And I'm supposed to sit an exam on this subject.

Абсолютно омерзение
Психология на загубата
Разсъдъкът не е изграден преди да
го счупим
Ангажиране на невниманието
деградираме...
движение и антитеза
отпуснатост и смърт
концентрация и ерозия
движим се надолу
боравим с неизбежното
падаш и летиш... това е
разгледай делимото
докато е невидимо!
без край. Картон и маски
надве-натри да го счупим (светът)
и готово.

Акъл море, глава шамандура.

2009-12-30T07:50:00.000-08:00

Глупост, with a wink to an old-time friend. (което трябваше да докаже, че музата не винаги оцелява по пътя от химикала към хартията, и още по-малко по пътя от пръстите към клавиатурата.)

Поезията вреди на израза
А когато не е поезия,
Вреди още повече.
Ето до къде я докарахме с
Лесното писане!

Иска ни се да
Можем каквото искаме, но, уви,
Акъл море, глава
Шамандура.

Ласкаем се с безсмислено и
Изразително празнословие.

Но нищо, така или иначе
Онова, търсеното, не съществува (или поне не е
Вечно, както е безкрайна нашата глупост според
Айнщайн.)

Губя си езика, губиш ти твоя, тя нейния, те техния.
Утилитарна романтика... Отивам на
Морето, да си намеря
Акъла.
(? Да взема ли кофа?)

Добро куче

2009-12-27T13:59:00.001-08:00

Кажи, че съм добро куче,
хвърли ми обещание
под масата
и ще го глозгам
заедно с пияниците...
но на сутринта
те ще забравят всичко,
освен главите си
пълни до ръба с махмурлук
като купа с шкембе...
А аз ще стискам кокала
на съмнението,
когато с кален език
оближа трохите надежда
и прахоляк
от грубите дъски
под масата...
А после ще се свия на кълбо
Там, където преди да минат
Дните със мръсен парцал
Беше калния отпечатък
От ботушите ти...
Приличаше на усмивка.

End of the world

2009-11-25T14:50:00.000-08:00

Беше топъл ден в края на лятото, с нищо не по-различен от всеки останал топъл ден в края на лятото.
Разбира се, освен с факта, че беше последен.
Или по-точно, последния ден преди деня в който щеше да дойде Краят На Света.
И всъщност, един съвсем скучен вторник.

Вездесъщият Безплътен се протегна в съня си.

С което си поставям ултиматум най-накрая да го довърша. (:

Сутрин

2009-11-17T15:37:00.000-08:00

И сутринта ще дойде,
Сляпа като кристална чаша.
И ще изтрие грима... и нощните сенки.
Къде си строших зъбите?
На нечие несъществуващо честолюбие,
(несъществуващо, следователно неразрушимо)
Или в нечия мъртвородена страст,
Която кара двама
Зъб о зъб да се срещнат,
Вместо с целувка?

Порутена синева изниква навън,
А ти, ти не можеш да гледаш слънцето.
Ти, прекарал нощта под земята.
Червено лале
С откъснато венчелистче.
Опърпани мисли...
(Спомени, които забравяш преди да си ги осмислил)
"Извинявай" - шепне гръмовно ритъмът.
"Извинявай - движи се."
Ти - най-срамежливия сред срамежливите...
Днес ще си най-разкрепостеният сред разкрепостените.
Примряла цигара... Извинявай. Движи се.
Студено е...
IWANTOUT.................

Идвай...
По-бързо
Топя се на слънцето.
Ела,
Че не смея
Да го погледна
Без сълзи в очите.
Идвай,
Донеси ми почивка.
Кристалното наметало на покоя...

Vicious Circle of Dead Ends

2009-11-15T14:30:00.000-08:00

Какъв е смисълът да казваш нещо на някого, който:

1. Вече би трябвало да го знае.
2. Ако не го знае, значи не е обръщал внимание.
3. Ако не е обръщал внимание, значи не се интересува.
4. Ако не се интересува, не му трябва да знае.

Е? xD

"Кисело грозде, кисело"

2009-11-14T12:26:00.001-08:00

И някак си, когато ръцете ти се окажат прекалено къси, за да достигнеш нещо, не ти пука, че си си счупил някой нокът в опитите...

"Я" - последняя буква алфавита

2009-10-20T07:44:00.000-07:00

Моето джудже е най-ниско!
Моят бор е най-вечнозелен!
Моята червена шапчица е най-гологлава!
Моят вълк е най-овчедушен!
Моята блондинка е най-червенокоса...

Моите приказки са най-вълшебни,
Моята самота е най-самотна,
Моето червено е най-зелено,
Моето пиянство е най-тихо,
Моят вик е най-силен
И ти няма да го чуеш.

...

Златна рибка

2009-10-08T13:42:00.000-07:00

Здравей, малко момиче,
Много хубаво свириш на пиано.
Кажи ми, до винаги ли е до ре?
И докъде е разликата между черно и бяло?
Може ли да ти направя
Няколко снимки,
За да не те забравя?

Няма да те сложа на тъмно
В мазето на спомените -
Ще си златна рибка.
Ще звучиш, препарирана
Във фрази от формалин
Докато не загубиш цвета си -
А после ще те забравя.

P.S.
А ако беше спирт, можеше да останеш
Златна по-дълго...
И тогава
Щях да ти изпълня едно желание.
Ти щеше да ми изпееш второ.
И заедно
Щяхме да забравим за третото.

Cinnamon Madness - рецепта

2009-10-07T07:25:00.000-07:00

Мисля, че бих понесла всичко... стига да е с достатъчно канела. (:

Белези на лудостта:
1. Да се облечеш, да се гримираш, да си приготвиш всичко необходимо за излизане и да си останеш вкъщи.
2. Да си купуваш пакетче канела всеки път, когато се приближиш близо до магазин за хранителни стоки.
3. Да си мислиш, че се казваш Александра Кремъкова - това вече е чиста проба шизофрения, защото Александра Кремъкова има само една, и това съм аз. :-D

A ето и продуктите (за половин литър сок ) :

- 1 портокал
- 1 лимон
- 1 сокоизтисквачка
- 1 канелена пръчка и/или канела на прах на вкус (предупреждавам, ако имате ниско кръвно да не прекалявате*)
- 1 щипка джоджен
- 2-3 цъфтенца карамфил (не знам как се казват точно)
- ванилена захар (на вкус)
- (по желание и възможност) 1 чаена лъжичка портокалово сладко или ситно нарязани лимонови/портокалови кори.
- 1 шише от вода - 0.5 л - за по-лесно ^_^

Разбърквате всичко и допълвате със някакъв сок/нектар (например портокалов сок или нектар от моркови). По желания може да се разреди и с малко вода. :-)
Абе хубаво стана.

Soul Paraphernelia

2009-10-07T07:14:00.000-07:00

Разкайвам се,
(и аз не знам за какво),
до дъното на душата си...
Но душата ми е с двойно дъно.
И никое лицемерие не ще заличи моята безличност.

Казват, че очите са огледало на душата...
Но огледалата понякога могат да бъдат и криви.

~

Добро утро, свят!

2009-10-07T07:06:00.000-07:00

Чувствах се длъжна да постна нещо подобно в началото. (:

Нищо, че не е утро - важното е, че еще не вечер - затова искам да започна с един любим цитат (би трябвало сами да се досетите откъде е).

''- Добро утро! - каза Билбо, като имаше точно това наум, защото слънцето грееше, а тревата беше зелена, зелена. Но Гандалф го изгледа изпод дългите си рунтави вежди, които стърчаха извън широката периферия на шапката му, и попита:
- Какво искаш да кажеш - пожелаваш ми добро утро или искаш да подчертаеш, че утрото е добро независимо дали това ми е приятно, или не; или пък, че в такова утро човек трябва да бъде добър?
- Всичките тези неща заедно - рече Билбо. - А отгоре на това утрото е много добро и за изпушване лула тютюн на открито. Ако си имате лула, седнете и си я напълнете от моя тютюн. Няма за какво да се бърза, целият ден е пред нас! - И Билбо седна на една пейка до вратата, кръстоса крака и пусна красиво сивкаво колелце дим, което се понесе във въздуха и цяло-целеничко отплува към Хълма. ''

И така, добро утро. (: