When you grow up.

'Когато пораснеш, синко, ще разбереш, че светът е много по-еднообразен отколкото си мислиш... и много по-изненадващ.'

Distort the lie to hide the truth.

Търся си някакви смисли, измислям си истини. Премислени и безсмислени.
Доколко дълбоко се заблуждавам, а доколко всичко просто е хаос?
Всяко тълкувание е вероятно да бъде правилно само при, хмм, съвпадение. Т.е. зависи от законите на които си мислиш, че подчиняваш - ако всичко е хаос, наистина няма как да има единни такива. А самото тълкуване май е вреден навик.

Впрочем, честит Великден. :)

И да, псевдофилософските разсъждения за празника и реакциите на хората към него се отлагат до неопределен период от време. Доста съм спряла, а спуснатите пердета и желанието за ексцесивна употреба на думата 'май' не помагат особено.

What if.

В трескаво търсене на повод, дали няма да забравя причината?...

The Art of Irony, II

...А това никога да не се взимаш насериозно също е един вид взимане насериозно. : D

The Art of Irony

Улавям се, че напоследък често обяснявам на хората, как в 90% от случаите в това, което казвам има някаква (по-голяма или по-малка) доза ирония, сарказъм или самоирония. А то си и е така, дори мислите ми често са оцветени в иронично. Зелено е чувството, апропо. И хората често май не ме разбират. Особено когато реша да говоря не-иронично. : )

Та си мислех. За самоиронията - изкуството да се осмееш без да се унижиш. Тя може да достигне статус на мироглед, изкуство... защо не и бойно изкуство? Сарказъм-до?
Язвителността може да те направи донякъде неуязвим, поне външно.
Но дали точно неуязвимост е това, от което има нужда човек? ...Май не.

Flying, fled.

Goodbye my feathers - a dream is going cold.

The Abyss

Бездната е бездна само докато стоиш на ръба и се взираш в нея. Прекрачиш ли, става полет.