A.V., shte me izvinish - nqma kirilica v bibliotekata, zatova shte pisha na angliiski ot tuka nadolu. :D
With a slight lag (of about a month), I am temporarily moving 'online houses'as well as actual ones. Feel welcome to check out my new blog space, Nearly sunny with a good chance of rain.
There's pretty much nothing there so far, but hopefully this will change quite soon.
сряда, 17 октомври 2012 г.
вторник, 28 август 2012 г.
Полусън
Някак по навик,
безцветно,
хвърлям погледи в твоя посока.
Пеперуди безброй
се въртят в ореола
на нощната лампа.
(Ти ако беше крушка, щеше да си от 100 вата.)
В полупросъница,
полунасън
виждам как красиво
светосенките очертават
профила ти
докато си зает
да грееш
към други звезди;
Напомни ми утре,
като се събудя,
да ти поискам адреса.
Напиши ми го с капчици вода
върху оризова хартия,
залепи плика
с борова смола.
Пък когато стигне.
От небето валят
рошави
пера - желания.
---
На Стамат, без причина.
безцветно,
хвърлям погледи в твоя посока.
Пеперуди безброй
се въртят в ореола
на нощната лампа.
(Ти ако беше крушка, щеше да си от 100 вата.)
В полупросъница,
полунасън
виждам как красиво
светосенките очертават
профила ти
докато си зает
да грееш
към други звезди;
Напомни ми утре,
като се събудя,
да ти поискам адреса.
Напиши ми го с капчици вода
върху оризова хартия,
залепи плика
с борова смола.
Пък когато стигне.
От небето валят
рошави
пера - желания.
---
На Стамат, без причина.
понеделник, 20 август 2012 г.
вторник, 14 август 2012 г.
Где-то
Я буду там где-то, где неба конец. Где стоят часовые - часы. Если что, приходи - буду ждать, может быть. А может, и нет.
Девет часа следобяд.
Часовник с махало, маса и чаен сервиз,
в бял кафез нарисувани птици мълчат.
Звънци се полюшват, нашепват на морския бриз,
'Ела утре в девет часа следобяд.'
Ще пием цвета на липите, разсипан в небесната чаша
ще си нарисуваме нов, многозалезен свят.
Надеждата идва, тиха, зелена, неканена, наша,
Ела и ти, утре в девет часа следобяд.
Ела, вдъхнови ме и после тръгни си,
Остани си далечния, любимия ми непознат.
Прати ми обратно писмата, които не ти написах
Утре, точно във девет часа следобяд.
Остави на ръцете ни спомена,
как почти още малко и щяха да се допрат;
Не казвай на никой как минахме с теб под звънците
Вчера във девет часа следобяд.
inspired by: RACHEL VOW - Follow the step
p.s. липсва ми пети куплет за някакъв логически завършек. И изводът е човек и добре да живее, може да му дойде наум да се прави, че може да римува.
сряда, 1 август 2012 г.
Afternoon
The sun was shy,
The birds were sighing,
The wind was trying to seduce the air,
whispering promises of rain.
Абонамент за:
Публикации (Atom)