Девет часа следобяд.

Часовник с махало, маса и чаен сервиз,
в бял кафез нарисувани птици мълчат.
Звънци се полюшват, нашепват на морския бриз,
'Ела утре в девет часа следобяд.'

Ще пием цвета на липите, разсипан в небесната чаша
ще си нарисуваме нов, многозалезен свят.
Надеждата идва, тиха, зелена, неканена, наша,
Ела и ти, утре в девет часа следобяд.

Ела, вдъхнови ме и после тръгни си,
Остани си далечния, любимия ми непознат.
Прати ми обратно писмата, които не ти написах
Утре, точно във девет часа следобяд.

Остави на ръцете ни спомена,
как почти още малко и щяха да се допрат;
Не казвай на никой как минахме с теб под звънците
Вчера във девет часа следобяд.

inspired by: RACHEL VOW - Follow the step

p.s. липсва ми пети куплет за някакъв логически завършек. И изводът е човек и добре да живее, може да му дойде наум да се прави, че може да римува.