И сутринта ще дойде,
Сляпа като кристална чаша.
И ще изтрие грима... и нощните сенки.
Къде си строших зъбите?
На нечие несъществуващо честолюбие,
(несъществуващо, следователно неразрушимо)
Или в нечия мъртвородена страст,
Която кара двама
Зъб о зъб да се срещнат,
Вместо с целувка?
Порутена синева изниква навън,
А ти, ти не можеш да гледаш слънцето.
Ти, прекарал нощта под земята.
Червено лале
С откъснато венчелистче.
Опърпани мисли...
(Спомени, които забравяш преди да си ги осмислил)
"Извинявай" - шепне гръмовно ритъмът.
"Извинявай - движи се."
Ти - най-срамежливия сред срамежливите...
Днес ще си най-разкрепостеният сред разкрепостените.
Примряла цигара... Извинявай. Движи се.
Студено е...
IWANTOUT.................
Идвай...
По-бързо
Топя се на слънцето.
Ела,
Че не смея
Да го погледна
Без сълзи в очите.
Идвай,
Донеси ми почивка.
Кристалното наметало на покоя...
вторник, 17 ноември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар