Тик-так, тик-так, тик-так...

Купих си часовник. Механичен. Направен в СССР...За 7 лева на една амбулантна сергия до Попа.
Казва се Слава. Година на раждане - неизвестна. Доста оранжев часовник, всъщност. Сега в стаята ми се разнася едно доста силно и осезаемо "тИк-так тИк-так тИк-так тИк-так...". I'm not alone. :D
Замислям се дали да не му направя фейсбук профил.
Някъде четох, че хората които правят измислени профили на домашните си любимци, са много самотни хора. (Имам много силно доказателство против което, впрочем. (: ) Но тогава какви са хората, които смятат часовниците си за домашни любимци?!

Днес ми се случи поредният откровен разговор с Мони край кафемашината.
- Сиждимка, искам да ти кажа нещо.
- Казвай, ама да знаеш че ако е лошо, няма да съм те чула!
- Не, не мисля, че е лошо. Искам да кажа, че ти си много оригинална и така нататък, но мисля, че той не забелязва нищо от това.
О дааа, не било лошо! :D
E.
Музата е... ами, муза. Вие виждали ли сте остаряла муза? А достъпна муза? Е, и аз не съм.
Мисълта ми е, че нямам нужда някои хора да забелязват моите нездрави изблици на невпрегната в полезна дейност творческа енергия. Още по-малко да се хммм, възхищават от тях. о.О Ако някой го прави, ще бъде или много сдухан, или много луд. Усетих се, че съм потънала в този така дълбокомислен размисъл докато седя и с изражението на дете аутистче загребвам захарта от дъното на пластмасова чашка от кафе в тролея. Номер 8.
Някой ден с Мони ще направим телевизионно предаване "Тролея". Ще има четири седалки, и отзад още 6 нарисувани... и ще се редуват различни персонажи.

А сега мисля да се гмурна във Властелина и да се опитам да събера малко морал за утре. Лека!
Ynen i-Estel Edain.Y-chebin estel anim.
Тик-так, тик-так, тик-так. All we have to decide is what to do with the time given to us. ~