The Collector

Някои ми викат Страхил, други Бойчо, но всъщност се казвам Мечислав. Или Септември. Както дойде.

Аз съм вехтошар. Ровя се из изоставените хорски емоции, или както старите хора още им викат, по чужбински, чувства. Как сколасвам да свържа двата края ли? Не се оплаквам, намират се, и то бая. Изхабени и изхвърлени. Объркали се и загубени. Изстреляни по погрешка. Разбили се и паднали по пътя. И такива, които панически са били смачкани на топка и запокитени някъде отвъд... от страх, да не би да се проявят. Реещи се призраци на отдавна изтлели слънчеви зайчета. Тихи, напукани остатъци, потънали в прах. Агресивни, но безпомощни отломки, в чийто последен гърч играе, пречупена, светлината.

Събирам ги, позакърпвам ги; удрям по едно C200 където трябва. Препарирам ги в хартия и мастило и ги продавам обратно на хората.
Заповядайте. Поровете се, па може да си намерите някое.

....
P.S. Докъде води висенето по цял ден в НМА... второто къщи. Както се шегувах, че ще си купя тетрадка да си записвам мислите, наистина взех че си купих. Само да бяха и някакви смислени мисли, цена нямаше да имам :)