Туй, свиренето вкъщи, е causa perduta. Уморих се, писна ми, моралът с който се заредих от гледането на Властелина за n-ти път (защото ако седна да го чета за n+безкрайност-ти път, ще отиде повече време) почти го изразходих, а съм свирила едва някакви си 5 и половина часа днес и имам работа за още около 12... абе за оплакване съм. xD Друго си е в НМА, със трепета и негодуванието от очакването на стая на стълбичките отпред, подаването на парцаливата карта с трепереща от триумф ръка, мълчаливото примирение, когато най-после намериш пристан в ужасната 110, екскурзиите до кафемашината, увеличаващото се количество празни чашки от мокачино върху рояла, и колегите. + My personal muse.... :D но това е съвсем различна и донякъде отделна тема. Така или иначе съм за оплакване. Утре имам урок и още нещо, а в сряда - продукция по съпровод. Стискайте палци. xD
Свенлива прокоба
Се мъкне след мене
Дали ще събере куража
Да ме отпрати?
Триизмерно подаяние
От немит врат се подава
За да, дай за, и дай отзад...
Все възвишени са делата.
Безвъзмездно изгубен,
(до доказване на противното)
Хоризонтът клечи скудоумно.
Никога не е бил тъй многозвучен!
Омаломощен,
Денят преваля пладне.
Слънцето отскача като топка,
Удря се в тавана
И уморено поляга
На хоризонта.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар