Life

Life is short - there's no time to be in a hurry.

~ <3

Dreaming

No place for daydreams,
No time to stay in bed.
No way of keeping dreams... you gotta make 'em real.

...and it'd've been fun to sail a river in a yellow inflatable boat with you.

My Cup Of Tea

Tea, gingered apple and a broken piano string. <3

(And one of my favourite black mugs bought in a Third Age charity shop in Camden Town, London for 50p each...)

Masks

"Пламъците на камината припукваха уютно в полутъмната стая. Той се облегна назад и дръпна от цигарата си с поглед, насочен някъде отвъд въображаемия хоризонт.
- Ние живеем в един свят на маски. Клише, но истина.
Тихият глас накара момчето да подскочи. Когато след няколко секунди, когато се съвзе, гласът продължаваше да говори, сякаш на себе си.
- Маски на дружелюбие, маски на увереност, маски на почтеност, маски на равнодушие, маски на подчинение, маски на недосегаемост. Маски за пред близките, маски за пред непознатите. Маски за пред другите, маски за пред себе си. Маски, криещи това, което не сме. Маски, близки до това, което бихме искали да бъдем. Маски на лица и маски на маски. Маската е почти инстинкт. И почти на всеки му се е случвало поне веднъж в даден момент да се запита - абе кое беше истинското, лицето?
Понякога не си спомня. Понякога се безпокои от факта, че не си спомня.
Понякога хората които не искат да загубят истинските си лица под маските си слагат смешни карнавални маски, които понякога очевидно се различават от лицата им. И бият на очи измежду всички прилежно и еднакво красиви маски-лица. Идвало ли ти е наум, когато в една компания един човек се държи като смешник, че може би е по-сериозен или дълбок от всички останали, взети заедно?
Момчето поклати отрицателно глава.
- Замисли се другия път и брой до десет преди да оплюваш... Аз лично нямам доверие на маските. Предпочитам лекия грим. "

Получи се доста неестествен монолог, но исках да се пробвам как се проектират мисли през герой - определено е полезно, тъй като няма да бъде поставян под въпрос смисълът, щом го е казал героят, а не аз. :D И между другото, не съм сигурна дали е удачно да се каже за глас, че говори... Или най-малкото, дали аз бих искала да прочета за глас, който говори. ~

Quisine Fantastique - A Tribute to Auntie Ogg

Силно и безразсъдно рискувам това тук да се превърне в готварски псевдоблог, но желая да споделя последната си кулинарна импресия с вас. :D
Нарича се Sunny Sunday, или ако бяхме в китайски ресторант 'Яйца с три вида неща'. (В последния случай би било по-безопасно да кажете просто "номер 471", примерно, за да не станете жертва на лингвистичното разнообразие и да не ви донесат, примерно, компот от сепия или агресивна триглава супа).
Но да се върна към рецептата.
"Трите неща" са морков, зелена ябълка (или друг вид кисела ябълка) и соев сос.
Загрявате тигана с малко олио/зехтин(може и без него) и слагате вътре моркова нарязан на кръгчета, ябълката на тънки резенчета и соевия сос. (Понеже съм си bloody addict, отгоре поръсих малко джинджифил и съвсем малко канела. Впоследствие ябълката добива доста добър вкус въпреки необичайната си употреба и може евентуално да мине за някакъв екзотичен вид зеленчук/гъба/нещо друго). Когато от тигана започнат да се разнася характерно пращене, взимате дървена лъжица и бъркате, за да не загори. В същото време с другата ръка в отделна купичка разбърквате 2(или повече) яйца и слагате сол/вегета на вкус. Изсипвате в тигана и бъркате докато яйцето не претърпи цялостна термична обработка и рискът от салмонела не бъде отстранен (т.е. да не е течно яйцето). Продължавате да бъркате още малко и в последния момент преди приятното препичане да се превърне в нежелано изгаряне и похабяване на материала, махате от огъня.
Всичко заема около 6-7 минути, с миенето на чиниите и т.д. - около 10.
Времето на яденето не се засича, неделя е... ;)
В момента го дояждам, така че моменталното отравяне не е заплаха. Но моля, изчакайте поне два часа, преди да се пробвате да направите същото - трябва ми малко старт за да се отдалеча на безопасно разстояние по пътеката на Отвъд, в случай че наистина се окаже отровно. :Р

What do Ladybirds eat?

Днес тъкмо си палих свещ и срещнах калинка в единия от керамичните ми свещници. Червена, със седем точки. Нарекох я Съни. (На руски 'калинка' освен 'божъя коровка' (божа кравичка) е и 'жучок солнышко', т.е. 'бръмбар слънчице' и винаги повече съм харесвала това наименование). Не ми се иска да я пускам навън в дъжда. Дали не мога да си я държа в буркан на пианото?
Почувствах се леко виновна, защото тъкмо 'сядах' (на бюрото, пред компа) да 'обядвам' (в 6 вечерта). Какво ли ядат калинките? Бях сготвила леща със средновековно количество подправки (дафинов лист, бахар, черен и червен пипер, джинджифил, канела, кимион, мащерка, кардамон и вегета. ). Стана много вкусна, без вегетата може би щеше дори да е и автентична, но не мисля че това я заинтересова; но може би нямаше да ми откаже препечен сандвич със сирене и риган?
В момента тя обикаля своята Глинена Зала - свещник и може би с шестте си крачка отмерва хода на Вселената.
Какво ядат калинките?!

Wind

Вятър ме вее на бял кон,
И дъската ми хлопа,
Но прозорецът ми е затворен.
Откъде ли става течение?

Трябва ми изолация. Зимата чука на прозореца. xD

Choice

To be believed in but not relied on,
To be guided but not to follow,
To be given but not encumbered,
To give but not to have to part with...

Who wouldn't want that?

Measure

Should we measure our sadness in lonely Saturdays, our friendship in pints... and our sanity in dreams we've left behind?