Приключенията на Драс , глава 1

^_^
~

- Драс, драс – появиха се очертанията на малко лице на белия лист. Драс, драс, драс – щръкна във всички посоки рошава коса. - Драс-драс-драс-драс – Появиха се очертания на очи, които веднага се завъртяха и се втренчиха в ръката която ги рисуваше. След това последваха миниатюрна чертичка за уста, две чертички за вежди и няколко точки за лунички. Ръката се спря за момент, и се облегна на молива, за да се полюбува на работата си от разстояние. – Нарисувай ми и нос де, не мога да дишам! – Ама ти си манга човече, нямаш нужда от нос! – Хайде деее, нос, нос, нос, нос, искааааам! Нос, Нооос, НОООООС! – Айде, опищя орталъка! От мен да мине – отговори ръката и сложи още по-малка чертичка някъде между устата и очите. Миниатюрната уста веднага се разтегли в широка усмивка, а огромните очи се свиха до доволни цепки. – Тфффф – се разнесе изведнъж, веджите се вдигнаха почти до косата, а малката уста се изкриви от ужас и се зае да плюе нишките гума, защото точно гума се бе случила на лявото око на лицето.- Аааааа, защо ме триеш?! – развика се устата, но ръката нарисува окото наново, и този път явно хареса резултата повече, защото гумата не се появи да безчинства отново. Обаче очите се смръщиха недоволно и устата се нацупи, и то толкова силно, че на ръката й се стори, че листът се е сбърчил. – Я се усмихни веднага! – Няма. – Усмихни се! – Няма! – Добре, както щеш. – Ядоса се ръката, взе гумата и изтри веждите на лицето. – Така! Ще седиш без вежди. Драс, драс, драс-драс-драс – появиха се врат и тесни рамене След тях последваха тънки ръце, завършващи с още по-тънки пръсти. – Тфффф, драс-драс-драс, тфф, драс драс, тфффффффффффф, драс драс драс драс. – Ръката спря отново и погледна творението си. Беше изключително горда от себе си, ръцете бяха най-трудни за рисуване, а тя бе нарисувала човечето с инатливо кръстосани отпред ръце и така избегна рисуването на всеки пръст поотделно. (Начинание, обикновено завършващо със грандиозен неуспех.)
- Тони, сложи приборите, обядът е готов.
Ръката се задържа за момент, още гледайки рисунката.
- Оооо, я дай на мен – протегнаха се малките ръчички от рисунката и издърпаха молива от ръката. Тя не усети почти нищо, защото вече бързаше да се отдалечи по посока на трапезарията. Минута по-късно, докато слагаше вилиците на масата, съвсем забрави и за рисунката, и за това как се бе разделила с молива.
Малките нарисувани ръчички стиснаха здраво молива, главата се надигна над листа, очите се изцъклиха от напрежение и с общи усилия нарисуваха крака и стъпала. Човечето се просна на земята, изтощено от усилията и се протегна като котка, защото човек се схваща ужасно, докато седи ненарисуван. Но вече имаше крака и нямаше търпение да се възползва от тях.

~
Така, това е първа глава от хмммм, да кажем, повест за приключенията на едно нарисувано човече. Ако се появи/прояви/зароди/заблуди интерес отнякъде, може да има и втора. :Р (Лъжа, по-скоро ако мен не ме домързи да я напиша). ^_^