Fairytale

Ще живея сама, ще гледам звездите,
Докато един ден
Не ме извикаш:
'Рапунцел, Рапунцел,'
На прозореца ще застана,
Скрита гласа ти ще слушам.
'Рапунцел, Рапунцел,'
Отново ще чакам да чуя.

Косите си дълги тогава ще пусна,
Дълги като самотни години,
А после ще посипя
Главата си с пепел
Докато от кулата падам,
Крилете си за отровна ябълка
С теб разменила...

От пепелта ще се преродя,
Обратно към кулата ще литна,
Отново златиста и силна,
Където ще гледам хората отвисоко
Докато не дойдеш отново -
Някой друг като тебе...