Здравей, малко момиче,
Много хубаво свириш на пиано.
Кажи ми, до винаги ли е до ре?
И докъде е разликата между черно и бяло?
Може ли да ти направя
Няколко снимки,
За да не те забравя?
Няма да те сложа на тъмно
В мазето на спомените -
Ще си златна рибка.
Ще звучиш, препарирана
Във фрази от формалин
Докато не загубиш цвета си -
А после ще те забравя.
P.S.
А ако беше спирт, можеше да останеш
Златна по-дълго...
И тогава
Щях да ти изпълня едно желание.
Ти щеше да ми изпееш второ.
И заедно
Щяхме да забравим за третото.
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар