Кажи, че съм добро куче,
хвърли ми обещание
под масата
и ще го глозгам
заедно с пияниците...
но на сутринта
те ще забравят всичко,
освен главите си
пълни до ръба с махмурлук
като купа с шкембе...
А аз ще стискам кокала
на съмнението,
когато с кален език
оближа трохите надежда
и прахоляк
от грубите дъски
под масата...
А после ще се свия на кълбо
Там, където преди да минат
Дните със мръсен парцал
Беше калния отпечатък
От ботушите ти...
Приличаше на усмивка.
неделя, 27 декември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Многопластово. Като всеки ред, написан от теб.
ОтговорИзтриване