сряда, 30 декември 2009 г.

Акъл море, глава шамандура.

Глупост, with a wink to an old-time friend. (което трябваше да докаже, че музата не винаги оцелява по пътя от химикала към хартията, и още по-малко по пътя от пръстите към клавиатурата.)

Поезията вреди на израза
А когато не е поезия,
Вреди още повече.
Ето до къде я докарахме с
Лесното писане!

Иска ни се да
Можем каквото искаме, но, уви,
Акъл море, глава
Шамандура.

Ласкаем се с безсмислено и
Изразително празнословие.

Но нищо, така или иначе
Онова, търсеното, не съществува (или поне не е
Вечно, както е безкрайна нашата глупост според
Айнщайн.)

Губя си езика, губиш ти твоя, тя нейния, те техния.
Утилитарна романтика... Отивам на
Морето, да си намеря
Акъла.

(? Да взема ли кофа?)

3 коментара:

  1. Ласкаем се с безсмислено и
    Изразително праснословие.

    силно, стегнато и точно казано

    ОтговорИзтриване
  2. Страшна си. Така си го наредила, че чак ме изненада. Впечатлена съм.

    ОтговорИзтриване
  3. Това. ме. грабна. хД Ужас, ужас, много ми хареса.

    ОтговорИзтриване