Малки сме, и слаби.
Крием се в измислици и обещаваме.
Невидими цветя.
Лилави и безпомощни.
Нуждаем се от светлина,
Но всяка сутрин, методично,
залепяме със вестници прозорците си.
Искаме слънце,
но всеки ден, внимателно,
се крием в домовете си.
В килера, отляво до бурканите с туршия.
Искаме, а чакаме.
Жонглираме със изгасени свещи.
Мислим твърде сложно насаме.
А лице в лице,
Прости думи премълчаваме.
Искаме залез, а гледаме на изток.
Искаме ласка, а се зъбим на ръката,
която иска да погали
- защото етикетът не ни позволява да ухапем.
Малки сме, безсмислени.
Типизирано различни.
Еднакво убедени в уникалността си.
Ентусиазирано, колекционерски,
се хвърляме в безумни каузи -
а после се прибираме по домовете си.
Чувстваме във нули, единици, нули, единици.
Мислим само и единствено за себе си.
А вечерта, утихнали и безсърдечни, крием се зад 'ние'.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
А. , особено си хиперактивна напоследък. Дано не е заради това, което си мисля.
ОтговорИзтриванеа то е? БТВ, ще дойдеш ли в събота/сряда?
ОтговорИзтриване