Защо да се отказваме от пътя, мислейки, че е прекалено дълъг, за да ни заведе там, където искаме да отидем? Защо да гоним питомното, ако можем да имаме дивото? Не лучше ли журавль в руках, чем синица в небе?... Защо пиша глупости, вместо да пиша дипломна работа?
Не вярвам в очевидното. Не вярвам в обяснимото. Нито в логичното.
Или вярвам, че не вярвам?
Вечността не винаги е кратка. Близкото не винаги не е далеч.
Не вярвам, че правилното непременно трябва да е лесно.
Не вярвам в сродните души. А ми се ще да вярвах.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар